Левски е Българският Исус!
Не защото е Боготворен от народа, не защото е канонизиран от църквата, не защото е мистичен в ученията си, не защото е правил чудеса с болните...не защото е отроче на Светия Дух!
Има много „ не защото”! Да си приравнен с Господ е доста силно, но Левски го заслужава! Заслужил го е с поведението и най-вече с принципите, които е отстоявал в живота си. Подчинен на тези принципи той не е пристъпил моралните закони – единствените, на които е бил подчинен.
Няма да се спирам подробно на фрази и действия, доказващи едно или друго. Ние не можем да усетим какво е свободата. Така лелеяна в различни книги, филми и легенди. Тя не е да правиш каквото ти хрумне или да заминеш за Германия като ти писнат тукашните несгоди. Свободата, за която се бори Апостолът, не се измерва във възможности за богатство и слава. Не се мери от теглилките на обикновенно всекидневие. Не мери в квадратура на къща на морето или мезонет на хълма, не се мери с декара на нивите или броя на ратаите. Не се мери!
Свободата не е възмжността за замяна на едно управление с друго, не е да изгониш някой от поста му или да протестираш, когато не ти харесва! Не е!
Апостолът на Свободата ни е завещал идеал – неизмерим, светъл и уви недостижим и до днес!
Завещал ни е идеала за свобода с примера си! Свободата да можем да определяме сами идеала си, свободата на избора не дали, а как да се борим за него, свободата да се жертваме  за убежденията си!
Свобода или смърт!
А в какво вярваме днес? За какво бихте се жертвали днес 19 Февруари 2013 година?