Освен, че сме нация техническа, както си знаем от доста време, се оказва, че сме и нация творческа!

По същество това е много хубаво и се подкрепя от изтъкнатите наши творци във всички форми на изкуството.

В миналите дни си направих паралел между изкуството и изборите и ще опиша само малка част от него, защото иначе се получава доста дълго съчинение без завършек, защото България кипи от таланти.

Едно от най-пищните изкуства с представители на страната ни е операта. За малка страна имаме учудващо разнообразие от гласове – и то все качествени (няма да ги изброявам – известни са). Спектакълът е подобно нещо, но с известни разлики – гласове много, разнообразни, но бледи, вяли и световно неизвестни. Спектаклите са с лоша постановка, вяла организация, но също като в операта с предизвестен край.

Капманиите на всички партии по скара бяха зле съшите пропаганда и храчки по опонентите отколкото интересно представяне на идеи за структуриране на политическата ни действителност.

И кандидатите за президент и за кметове се опряха единствено и само на това, което опонентите им не могат или не искат на свършат. А какво искат да постигнат те самите остана загадка за целокупното ни население. Само един пример – Фандъкова (София) продължава да раздава старите детски градини на различни държавни служби, но същевременно ни убеждава, че пилеенето на пари за нови е наистина необходимо. Георги Кадеиев пък не каза каква визия има за града, или поне за кучетата му.

Литературата е благодатно поле за развитие ото векове насам. Но не и на избори! В момента трелите на поетите ни се свеждат до възхвала на грабители, а не на строители на България. Иначе писания колкото искаш – компромати в жълта и не толко жълта преса, на флашки и СД-та. Може да са нефелни като стил и съдържание, но поне сме в крак с времето.

Писането на компромати не е от вчера, но си остана и през тази кампании все толкова нескопосано и скучно. Даже флашките на Яне не направиха впечление. И одите за Бойко си минаха в графа – „Нищо ново”.  То какво ли ново – освен някой и друг километър канал в село с общински кмет на ГЕРБ.

Киното не ни е прославило по света, но имаме образци в това изкуство, за съжаление неознати за широката публика. Киното най-много ми прилича на избори – знаем кои участват, не знам какво става по време на снимките и накрая излизат кадри, описващи истинно до болка познатата ни родна картина. И нищо, никога, не се променя!

Кадрите от последната изборна сесия – пресконференциите бяха малко по-различни, като от филм на Гай Ричи. В центъра нагъл и прост Борисов и неговите подлизурковци – шушумиги, които го слушкат без да кажат гък. Опонентите им – 3мата от запаса, са хора, които твърдят, че знаят кое как, но не го показват.До края на филма не стана ясно каква точное ролята на второстепенните герои Сидеров и Доган, които със своя колорит и загадъчни реплики винаги допринасят за по свежа и нетрадиционна постановка на събитията.

Като споменах картина е ред на изобразителното изкуство. И тук шедьоври не ни липсват. В изборите са най-много – от нарисувани действителни бюлетини до нарисувани изборни протоколи на цели градове!

Естествен е паралелът с членството на Борисов в СБХ. Той като един Пикасо нарисува картина на демократична България – с очи на кръста, нос в устата и крака на тила. Освен него геометрията и принципите на изразяване на тази държавна организация видимо не е ясна на никой по света, но силно напомня по стил на соц  периода на страната, но без силна армия.

Само подлизурковците гледат да се докопат до снимка барем с рамката на картината кой като кмет на село, с подменени бюлетини, който кмет на град с пренаписани протоколи.

Най-пикасовско е изпълнението на премиера  с президенстките резултати. Видя се че Бойко е роден артист – не го бива в сметките и затова прати хора по време на боенето, за да донапишат колкото гласове, където е необходимо, за да се случи каквото трябва.

В Пикасова България винаги сме си избирали управниците и колкото и да са грозни или некадърни си бяха наш продукт. Последните избори ме накараха да се съмнявам, че обезинените усилия на САЩ и Русия за поставяне на марионетно правителство, обслужващо корпоративни интереси на тези две държави е успяло. Честито! Сега ни нарисуваха и президен. Същи „Клоун” на Пикасо, само, че по-грозен – защото е креатура на Пикасо менте.