Ще започна първо с малко отклонение - категориите в постовете са определени като политика или бизнес...а те са толкова свързани, че е необходимо и добавянето на катерогия политикономика, примерно.

След оповестяването на резултатите от референдума на сепаратистите/федералистите в Украйна лъсва многолетна история на икономическите зависимост на регионите в Европа.
Не става въпрос за изконната свързаност на Русия и Украйна като производства и потребление. Това е стара, скучна и доста дъвкана тема.
Става дума за обвързването на Европа от доста години насам с природните ресурси на изтока - било в селскостопанско производство, било в природни русурси и траспортирането им.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

ЕС потребява доста от производството на маслодайни култури в Украйна - рапицата и сълнчогледът са борсови стоки в Германия и рязката промяна във възможностите им за доставка ще повлияят на световните цени в посока нагоре.
А тези масла се влагат в производството на биодизел, задължителен компонент  в дизеловото гориво в Европа.Влагат се и в производството на храни от всякакъв вид.

ЕС, включително България, разчита на производството на зърно на Украйна, за да има достъп до качествено и нескъпо зърно за производство на фуражи и оттам поддръжка на ХВП. Използват и го и за балансиране на наличностите за производствата на хляб и тестени изделия  в сладкарската промишленост. И двете са части на ХВП на Европа.

Какъв е делът на доставятите от Украйна селскостопански продукти в баланса на ЕС може са мо да се гадае, но сътресенията няма да се отразят добре на тежката Европейска икономика.

ГОРИВА

Ще започна с така известната газ, идваща от Русия.

Според предварителната карта газопроводът обслужващ южна Европа, и Блъгария в т.ч., остава под контрола на Русия. Това е донякъде добра новина, защото поне няма да сме заложници на двустранни отношения межде трети страни.

Северната газова магистрала, която минава през Киев и отива в Германия и Централна и Западна Европа остава под контрола на централистите. После ще се върна на въпроса, защото остава да спомена и нефта.

Голямото нефтено трасе за Централна Европа, бившите соц страни и Австрия грубо казано копира трасето на северния газопровод и също би останало под контрола на Киев.

И тук започва интересното – преминаването на контрола над Украйна в ръцете на ЕС би позволило пряко договаряне от страна на Съюза с Русия относно доставки и цени. Така се изключва логистичния посредник, Украйна, който имаше навика да изнудва и двете страни, единствено поради съществуващата разпределителна инфраструктура.

Русия умело използва ситуацията, за да си вземе Крим наскоро в исторически план предоставен на Украйна, с мълчаливата подкрепа на света. Сега продължава курса и ще диверсифицира доставките на газ така че по-голямата част на ЕС отново да зависи от Украйна.

Проблемът

Украйна е бедна държава, която не може да си плати газта, която потребява, защото икономиката й е построена по начин, разчитащ на евтин газ. Нещо като Кремиковци, който без евтина суровина и въглища отиде в историята. Впрочем това е и бъдещето на Украйна, ако продължи в тази посока.

Тъй като няма как да мине газ по тръбата без да се даде възможност на Украйна да си потреби колкото й е необходимо Русия търси икономически гаранции за плащането. И след като Украйна не може да плаща ЕС ще плаща и заради Украйна, за да може безпрепятствено да си получава газта и петрола.

Става въпрос за милиарди долари на месец, които Украйна и в момента трудно осигурява. След федерализацията на страната цялата й тежка индустрия и  въгледобив останат под контрола на Русия и местните правителства в Южните и Източни частил Тогава генерирането на такива средства става невъзможно без външна финансова помощ.

ТРАНСПОРТ

Украйна освен разпределител на горива заема и доста голяма част от трафика по р.Дунав и Черно Море.

Водният транспорт е лесен и евтин достъп да сърцето на Европа по реката и удобен транспорт от Русия по Днепър до Черно Море. Още СССР е осигурил съществуването на товарни пристанища на морското крайбрежие като Одеса заема челно място.

При формирането на републиките в състава на съюза естествените граници на Молдова са орязани и крайбрежните морски области предоставени на Украйна. В тази област е делтата на Дунав и досега на страната с реката.

При федералното разделение всеки възможен достъп до воден транспорт остава под контрола на Русия. Украйна остава зависима от възможностите за пренос на селско стопанската си продукция, въглища и индустриални изделия на пазари различни от Русия.

Последните новина за назначаването на мистър Байдън, за директор на най-голямата украинска газова компания е ясен знак, че ЕС има апетити към страната, но и САЩ се надяват да усвоят част от ресурса и по възможност да притеснят Русия в стил Куба.

Голямата игра продължава!