Анализът е синтезиран в една многозначна наша си поговорка  - "Когато котката я няма, мишките танцуват!

В случая котката са Големите момчета САЩ и Русия, а мишките Турция и Саудитска Арабия.

Историята започва 1980г

Ако се върнем малко назад в турската история се вижда, че последния успешен преврат е воден от светския Кенан Еврен през 1980, по-късно президент на страната за цели 9 години.

След него па поста застава Тургут Йозал, който ползва смутното време на 90тте, за да прокламира идеята на неоосманизма като приканва тюркските народи към обединение. Той не отчита, че ранената и агонизираща система на СССР няма току така да изпусне влиянието си. Умира ненадейно след посещение в бившите станове през 93та.

Нека обърнем внимание на появата на Ердоган - по това време скромен млад човек запленен от идеите на Йозал. От депутат заема кметския пост на Истамбул през 94-та.

Под ръководството на следващия президент Сюлейман Демирел, започва икономическият подем на Турция. През 90тте тя е стабилна, пълна с човешки ресурси държава с нарастващо потребление и възможности за инвестиция! 
Демирел отива в историята като бащицата, който е преодолял петролната криза и недимъка и е отворил пътя на Турция към бъдещето! 

Направих тази кратка историческа справка, защото до края на водачеството на Демирел няма открит конфликт между религията и светската държава. Всички изпълняват повелите на Ататюрк и дори защитават с оръжие секуларния й път (Еврен). 

Неоосманизмът прокламиран и поддържан до момента се основава на етническа и езикова принадлежност, която следва да бъде и икономическа. Вярата- по –точно сунитският ислям, остава на заден план.

Конфликтът се проявява при първия кабинет на Ердоган при президента Сезер - конституционалист и правист, който не допуска забрадената му съпруга на официалните приеми.

Но и това става история през 2007г., когато мандатът на Сезер изтича. Още история - през 2008 започва световната финансова криза. Турция оцелява с финансовата хомощ на Саудитска Арабия, кото налива пари срещу въвеждането на религията като основен сплотяващ фактор в общетсвото. И по турски - на момичетата се плащат 400евро, за да ходят със забрадки в университета, на момчетата се плащат 50евро за молитва в джамия и т.н.

Ердоган с горчивина установява, че духовникът Гюлен е концентрирал огромно влияние в обществото, което лесно може може да стане желание за власт. Започва гонение и преследване както и гаранции към Саудитска Арабия, че той ще продължи делото му в правилната посока.

Така започва танцът на мишките!

В следващите години Турция засилва икономическото си влияние в региона, САЩ са прекалено заети да контролират нарко-производството в Афганистан и петрола в Ирак, Саудитска Арабия, Русия и Иран трупат пари от високата цена на петрола.

Дотук – Добре!

Мишката Ердоган вече мисли за себе си като за Ер Голям плъх и решава, че е възможно да осигури несметни богатства като свърже с петролопровод Саудитска Арабия и Турция, както и да ползва близкия сирийски петрол, като използва строежа да размаже кюрдите, отколешни врагове на Турция и да обедини територии от Азербайджан до Йордания – Османската мечта на султан Ердоган!

Неоосманизмът вече се води от идентичност на сунитския ислям следван от етническа и икономическа принадлежност.

Турция организира, Саудитите финансират създаването на паралелна държавна структура в пустинята в западната част на безвластен Ирак. Обръщат се към братко САЩ да подкрепят усилията за сваляне на режима в постсоциалистическа Сирия, за да спечелят всички – САЩ сирийски петрол, Турция тръба с петрол и огромно влияние, Саудитска  Арабия да поеме религиозното лидерство над региона и с това да стане най-влиятелната арабска държава на света.

Планът действа – Ислямска държава е факт, гражданската война в Сирия започва, в Ирак не е преставала, и вече има петролни находища и рафинерии под контрола на Турция. Тъй като контролираните територии са далече от морето нефтът се транспортира с камиони под личната опека на ЕрГолям и откровената подкрепа на Краля (на Саудитска Арабия).

Котката се връща  - ролята на танцуващата мечка

Русия е трупала пари в продължение на няколко години и е установила стабилност в икономиката си. Придобила е и доста увереност след успешното сътрудничество с ЕС и НАТО. С нейно съгласие САЩ са настъпили в Афганистан и Ирак, особено в централната и южната част на страната. Засиленото сътрудничество с Иран и успешните много-милиардни проекти с Индия и Китай дават допълнително самочувствие на позаспалата в последните десетилетия руска мечка.

В това число сътрудничеството с Турция е достигнало до степен на обвързване на двете икономики, прераснала в зависимост на турската. Богата на ресурси Русия доставя на Турция метали, петрол, газ, полезни изкопаеми, с които работи турската икономика. Не на последно място Турция се е превърнала в рай за руските туристи, която носят приходи от около 7 млрд евро на година.

Русия отчаяно се нуждае от показване на мускули, но истински, не в учения и маневри. Новите разработки на оръжейния комплекс финансирани от високата цена на петрола трябва да се докажат в реални бойни действия и да върнат страната на мястото й на световен фактор.

Анексирането на Крим мина безболезнено и безответно само, за да покаже страха на либерална Европа и липсата на финанси на САЩ за организация на какъвто и да е отпор.

Сирия се оказа единствената точка от света, подходяща за демонстрация на сила, решителност и военна пригодност, така че да респектира всички! И неприятелите – САЩ и съюзните им Йордания, Израел, Катар и Саудитска Аарабия. И приятелите  - Турция (където се подготвя строежа на АЕЦ и газопровод) и Сирия основен театър на бойните действия.

Играта започва

Играта на котка и мишка е с известен край, освен ако не си герой от измислено анимационно филмче!

Да се завърнем на  Ер Голям плъх – от стартирането на проекта остро недоволство изразиха само безгласни букви – самата Сирия, очаквано, Иран, твърд противник на Саудитите, Русия, ЕС, в рамките на ООН. Регионалните величини като Израел и Египет запазиха неутрално мълчание, което дойде като благословия за разгръщане на плана.

Терористичните атаки легитимираха ДАЕШ като неконтролирана от никого структура, сееща страх в цивилизования свят. Наред с това поддръжката не спираше, цистерните с петрол за Турция също. В началото на миналата година Ерголям плъх втвърди тона на вътрешната си политика саудитизирайки Турция – спиране на платформи в интернет, гонения на магистрати и журналисти, отявлена ислямизация на Западна Турция (най-светската част от страната).

Тогава изпълняващият ролята на сиренце режим в Сирия, ръфан от мишките от всички посоки, реши да бъде ръфан само от едно място и то при ясни условия. Беше договорена военната намеса на Русия.

Тук играта свърши! Русия по стар навик показа на целия свят силата на оръжието си във всички основни родове войски, спря да говори за модерни ракети и самолети и започна да ги ползва! Пострадаха първо убедените ислямски противници на интересите на Путин чеченци и дагестанци, водачи на части в ДАЕШ и ветерани от войната в Чечня. Пострадаха и структурите на поддържаните от САЩ сирийски бунтовници, което бе посрещнато от Вашингтон с неразбираемо ломотене за демокрация. Съюзниците на САЩ в Близкия Изток останаха без тяхната си котка, която да им подхвърля сиренце.

Израел, най-добре подготвената във военно отношение държава в региона дори и не коментира официално случващото се, Египет попи тази мъдрост и предпочете да приеме оферта за частично превъоръжаване на добра цена от руснаците и да не се меси. Новият крал на Саудитска Арабия вече имаше отговорната задача да съхрани кралството си, застрашено от ниската цена петрола като остави Турция сама в играта с голямата котка.

Лутайки се между

-        икономическите си интереси пряко свързани с Русия в атомната енергия и преноса на енергоносители

-        болката спирането на конвоите с петрол

-        прекратяването на проекта за връзка със Саудитска Араби

И далеч по-страшните за неоосманската мечта

-        оформяне на друговерски (шиитски) пояс между Иран, кюрдите и Сирия, който завинаги прекратява всички съюзи

-        застрашава самата Турция от консолидация с кюрдите на нейна територия

-        Лишава Турция от всякаква лидерска позиция в региона

Ерголям реши, че рискът да се сбие с котарака си заслужава, заради лелеяният султанат, разчитайки на подкрепата на НАТО и пасивността на САЩ.

Но играта завърши зле за Турция, която в следствие на икономическите рестрикции от страна на Русия загуби 15% от стойността на лирата, 7 млрд евро от туризъм, като не считаме изгубените поръчки за износ на строителство и хранителна продукция.

По –важното е, че на цената на 1 пилот и 1 самолет Русия се разположи в две военноморски бази в Близкия изток, слагайки край на неоосманинските мечти за султанат доминант над региона с влияние до Саудитска Арабия.

За дни се разгърнаха най-модерните ПВО системи, самолети от най-ново поколение, бойни хеликоптери и жива сила достатъчни за поддръжката на шиитския пояс, контрола на пристанищата и петролопроводите през Сирия и евентуална подкерепа за кюрдските милиции, опериращи на границата с Турция – потенциално следващата гореща точка, която обаче ще запали и чергата на Ерголям.

Това се оказа, не шамар, а ритник в зъбите на Ердоган, който се смиши и влезе отново в ежедневието на вътрешните си борби за утвърждаване на най-страшен турски мишок.

От играта на котка и мишка най-много изгубиха Турция и Саудитска Арабия.

Най-много спечели САЩ, които без никакво усилие възстановиха ролята си на лидер пред двете най-големи държави в региона.

Русия върна положението си на супер сила и зае територии в Близкия Изток, възстановявайки статуквото – две големи котки и много малки мишки.